Сега механичните уплътнения се развиват в посока на високи параметри (висока температура, високо налягане, висока скорост и голям диаметър на вала). Посоката на висока температура е една от тях. Вискозитетът и смазочността на повечето течни среди ще намалеят при висока температура и корозивността ще се увеличи. В същото време, конвенционалният спомагателен уплътнителен пръстен, двойката крайни уплътнения и използвания пружинен материал ще станат нестабилни, когато температурата е по-висока от 250°C. Например, гумените части ще загубят еластичност, PTFE уплътненията (температурата на използване не може да бъде по-висока от 220 ℃) губят първоначалната си точност на размерите, крайната повърхност на твърдото уплътнение ще бъде термично деформирана или напукана, а крайната страна на въглеродния графит мекият пръстен ще бъде на мехури. Температурата на плъзгащата се крайна повърхност ще причини коксуване и втвърдяване, което сериозно ще повлияе на нормалната работа на уплътнението.
Съгласно избора на материал за механично уплътнение, при условия на висока температура, горещо пресован синтерован SiC за антимонов графит или твърд циментиран карбид за меден графит се препоръчва за уплътнителната двойка; високо никелова сплав се препоръчва за пружинен материал; препоръчва се материал за спомагателни уплътнителни пръстени Неорганични материали.
За уплътняване на високотемпературни и запалими среди се препоръчва използването на тандемно механично уплътнение с охлаждаща течност без налягане. От страна на атмосферата охлаждащата течност може да предотврати отлагането на напукани продукти и също така може да предотврати директното изтичане на топлата среда.
